От Македония

Е не пиша точно от Македония, защото от там нямаше как.

Вече съм си обратно в София… А защо за чезнах за шест дена от Българската столица? Бях поканен от аташето на културния български център в Скопие да се включа в почти международно художествено планери, в едно село наречено Любанци. Почти между народно защото почти всички бяха македонци като изключа себе си и един сърбин. За творческото си преживяване и нещата, които си извадих като изводи от това си пребиване ще пиша друг път. Сега именно тук поставям трите си скромни творби от изминалата седмица.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmailby feather

За локвите, хората и града

Бързам да направя уточнението, че става дума за един определен град – София. Не за друго, а в него живея и там ми се случват доста неща. Разбира се ако това се случва и на други места само се радвам, че този град не е злочесто прокълнат с лоши пътища, неудобни тротоари и нацупени хора.

Не ме разбирайте погрешно, ала нещо напоследък не любя да ме вали. Харесва ми да ме подухва вятър, стига да не се опитва да ме премести с метри от мястото ми или пък да отнесе някоя къща нанякъде.  Така и ми харесва да ме вали някой приятен, летен дъжд. Ама не. Нещо му стана на времето и въпреки всичката зеленина времето напомня на есен, а дъжда е ужасяващ. Като се изсипе и с дни е мокро. Не е лошо по принцип да вали стига да не съсипе реколтата или да удави гражданите.

А удавяне… е за това няколко пъти си мисля като ме заварва дъжда в центъра на София. Не, не в някой краен квартал на столицата, а именно в нейния център където се предполага, че всичко е построено и направено хем да е удобно на пешеходците, хем автомобилите да могат да хвъркат забързано за работа. Да ама не. Тия дни само се оглеждам с надежда Ной да изскочи ако не с ноевия си ковчег, то поне с една лодка.

Такива мисли ме човъркат вече няколко дена, в които вали. Дни, в който дъжда не беше най-неприятното и мокрещо нещо. Заради един кратък курс между Журналистическият факултет на Софийският университет и Ректората на същия установих, че на дъжда нищо му няма. Съвсем си е нормален, ала улиците в столицата не са наред. Бях мокър до колената само и единствено защото нямаше плитчина никъде по тротоара. Булевард Васил Левски бе невъзможен за пресичане, само няколко високо скоростни автомобила успяваха да плуват през него уверено и пръскащи наличната вода от улицата по пешеходците. Тротоара пред Галерията за чуждестранно изкуство и около народното събрание бе като езеро – удобно място за всичката вода да се насъбере, а смелчаците да плуват ли плуват вътре. Мернаха се из мрежата и видеа за басейни в автобуси на градския транспорт, аз изглежда съм имал късмет и не попаднах на такова.

Неприятна картинка.  Странно е, защото съм бил тук и там и най-дълго се задържах в малък австрийски град, който е и за туристи и за студенти. Не изглежда като нещо голямо, не претендира и да е с хубави улици и т.н. Странното е, че нито есента, нито зимата беше проблем човек да се движи по тротоарите или колите да хвъркат по улиците. Нямаше много локви и определено нямаше опасности от удавяне. Колите пък дори когато натруа сняг нямаха проблеми с пътищата. Всичко опира до това как си направиш улиците и тротоарите. Ама що все при нас не се получава, а на запад си е добре уредено? Как тъй европейска столица е опасна за прекосяване при първия пороен дъжд и градския й транспорт изнемощява под, буквално, вълните на природната стихия?

Не е до строителството, а до нежеланието. Нежеланието веднъж за винаги едно нещо да се направи по европейски, източен или какъвто и да било образец и то да си е наред. Не може току-тъй иначе ще разбие целия план – винаги да се връщаме на едни и същи проблеми и да се преструваме, че те са решени, било то с ремонтче тук или обещание там.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmailby feather