За киното, родолюбието и още нещо…

Филм за Апостола! Най-накрая се случи – истински пълнометражен филм за Васил Левски. Целящ да ни покаже великият българин Васил Иванов Кунчев – изминал пътя от скромен дякон до невероятен революционер и Апостол на свободата.

Иииии този филм “Дякон Левски” не биваше да се случва. Признавам ще пиша по темата без да съм гледал повече от откъси, ала след всичко, което се изля по онлайн пространството не ми е и нужно. Искам да уточня, че наблягам върху това, което се коментира и ще се коментира, а не върху почти четири часовото мъчение наречено филм. Всъщност са две части, ала на премиерата и грандиозното турне ги прожектират заедно, което е хубаво, ала обезсмисля идеята за серии.

Обществото е разделено на две, като в социалните мрежи, новините и статиите за филма се делят на горе-долу две – подобие на мнения, новини, които информират за филма и се опитват да са обективни положително настроени просто защото е филм за Левски и другата крайност, не без известният хейт или обоснована критика за продукцията. Втория вид, често не са обосновани ала така се получи и с книгата на Емил Конрад, която също ще намеся по-нататък. Защитниците на филма също не ги бива да се обосновават.

Всъщност какво ни даде този филм? До тук всички са единодушни – що годе исторически релевантен филм от времето на Васил Левски, та и него като действащо лице. От там нататък всичко вече е манджа с грозде.

След известно време на налучкване какво представлява филма най-накрая от WebCafe се появи някой да напише свястна статия по въпроса. http://www.webcafe.bg/id_1787420617 добавяйки какво може да се намери с бързо гугъл търсене за режисьора, процеса на снимките и самият Васил Левски човек може да си изгради цялостна картинка какво се случва в обществото ни. Видях и коментари за липса на исторически доказателства кой е бил Левски и що за човек е бил – “пълни глупости” към тези необразовани хора. Има достатъчно кореспонденция – черно на бяло, снимки и описания на съмишленици на апостола. Опит на хора харесали филма да го защитават от хора с мисъл.  И това всъщност е притеснителното – част от обществото харесва филма, радва се, пляска, не му прави впечатление, че образа на Левски се отдалечава от идеалния революционер, че важни реплики останали в историята липсват.  И това хич не е готино. Първото и най-важното е, че филма няма за цел да бъде възпитателен, нито пък да затвърди представата за  Левски, която сме изградили в училище и през годините. Освен, че продукта от страна на сюжет и сценарий не е последователен, актьорската игра е малко съмнителна от кадрите и трейлъра, които обикалят насам-натам. Трейлъра все пак е направен доста добре, личи си че има мащабен поглед и размах, ала такава е и визията от американските продукции. Въпреки направен добре, на моменти оставя леко неприятен привкус на стандартен филм както ги правех преди време – българите велики, готини, турците мизерници и колят, героя устремен, патетичен и обречен да умре.

Попаднах и на друго мнение за филма, което ме израдва https://troshanov.wordpress.com/2015/02/17/levski/ , също така се натъкнах и на оцелели, които разказаха как е било – тръгнали са, не са издържали. Всичко, което го има на двата линка и те го споделиха като впечатления или по-скоро възражения към визията на режисьора за Левски. Режисьора с не съмнителен принос в киното, ала подозрителни умения и разбиране е карикатура на на това, което си мисли че е и не може да защити творението си за пет минути по телевизията, което е жалко и го превръща в обикновен скандалчия.

Целият пост е продиктуван от заключението, за така да се каже този феномен – българското кино не отива на никъде. Гледал съм нещо като представителни филми за последните 10 години и може да се види една и съща тенденция в тях, както и в този и предстоящият “Омбре” (силно не препоръчвам според видяното от трейлъра). Независимо дали сценария е за група млади младежи или за нечия борба с живота винаги има атмосферата на безнадежност, отчаяност, пресилен патос, героите ако не са задръстени, а позитивни то е заради веществата, които консумират. Чувство на тягостност, винаги присъства сюжет/история за нечия загуба, а героите дори не са сигурни къде отиват. Част от филмите свършват в нищото и ако персонажите са щастливи и усмихнати накрая, то е преходен момент, няма как да сме сигурни, че това ще е за постоянно – преди време героите свършиха в морето, на някаква отломка/лодка щастливи, че са се измъкнали от полицията и накрая се чудиш, а след това на къде? Края на филма (обикновено) не решават проблеми, а ако реши то не всички и само се чудиш дали просто не си видял обречени хора в момент на радост. Другото, което носят филмите освен омразата и загубеняците почващи като такива и свършващи като такива е сюжета за отминалата драми свързана със събитията от преди 9ти септември. Да, хората правещи кино обикновено целият режим е близък до сърцето им, ала не могат нито да отърсят себе си, нито публиката от това, вместо да дадат пример, да разперят крилата на мисълта и да направят позитивно кино – сюжети по възможност несвързани с колко е гадна страната ни. Вярвате или не България не е лошо място.

И от друга страна обаче има млади хора, които правят страхотни глупости като Емил Конрад в литературата – издаде книга на 25 години. Това е похвално – съдържанието и начина не са. Отново правя встъпление, че много хора се изказаха без да са чели книжлето му, ала има ли нужда щом е популярен в онлайн мрежите с влога си (нещо като видео дневник)? На мен ми попаднаха първите осем страници от творението му наречено “Нещата, на които не ни учат в училище”. И се радвам, че не ни учат на това в училище. Встъплението му е непоследователно, несмислено и единственото, което се повтаря е “аз”. Всичко е от неговата гледна точка и опит, които във встъплението му не превишават 12, е колко е хубаво и полезно да лъжеш, мамиш и да се възползваш от слабостите на другите. Гледната точка е неговата и няма капка разсъждение, никакво пречупване на ъгъла на мисълта му и възприятието за околния свят. Може пък по-нататък да има… ала ме съмнява след 8 страници лутаща се мисъл, скаща от едно в друго. И книгата се превръща във феномен, рекордни продажби, интерес и печатни бройки, защото момчето има канал във Vbox7.

Колко е важна рекламата в днешно време – въпреки неограничените източници на информация и уроци как да направим нещо сякаш на преден план изпъкват и успяват да пробият простотии, недовършени продукти, хора без самосъзнание, без желанието да бъдат нравоучители и да изграждат ценности, които да бъдат пример ако не за цялото общество, поне за онези докоснали се до дадената творба. Тъжно е когато артиста става провокатор, хвърля неясни неща към публиката си и не хае как и какво ще разбере тя. И дори е доволен когато не разбира, стават дискусии и спорове. А още по-малко като общество ни интересува ценностната ни система и създаването на позитивни примери. Вместо това ги рушим като с филма “Дякон Левски” или литературната карикатура “Нещата, на които не ни учат в училище”.

И не, не започвайте с “ти къде си и правиш ли нещо?”, защото правя и това ме ядосва, че то не е видимо като подобни излагации на българската мисъл. Пробиват неща отразени калпаво или без разбиране от медиите, които търсят новината, конфликта, спора, а не извода, дискусията, обратната връзка от едната към другата страна и стигане до адекватни и позитивни решения и действия – поне през повечето време. Понякога се случват и хубави неща.

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmailby feather