За локвите, хората и града

Бързам да направя уточнението, че става дума за един определен град – София. Не за друго, а в него живея и там ми се случват доста неща. Разбира се ако това се случва и на други места само се радвам, че този град не е злочесто прокълнат с лоши пътища, неудобни тротоари и нацупени хора.

Не ме разбирайте погрешно, ала нещо напоследък не любя да ме вали. Харесва ми да ме подухва вятър, стига да не се опитва да ме премести с метри от мястото ми или пък да отнесе някоя къща нанякъде.  Така и ми харесва да ме вали някой приятен, летен дъжд. Ама не. Нещо му стана на времето и въпреки всичката зеленина времето напомня на есен, а дъжда е ужасяващ. Като се изсипе и с дни е мокро. Не е лошо по принцип да вали стига да не съсипе реколтата или да удави гражданите.

А удавяне… е за това няколко пъти си мисля като ме заварва дъжда в центъра на София. Не, не в някой краен квартал на столицата, а именно в нейния център където се предполага, че всичко е построено и направено хем да е удобно на пешеходците, хем автомобилите да могат да хвъркат забързано за работа. Да ама не. Тия дни само се оглеждам с надежда Ной да изскочи ако не с ноевия си ковчег, то поне с една лодка.

Такива мисли ме човъркат вече няколко дена, в които вали. Дни, в който дъжда не беше най-неприятното и мокрещо нещо. Заради един кратък курс между Журналистическият факултет на Софийският университет и Ректората на същия установих, че на дъжда нищо му няма. Съвсем си е нормален, ала улиците в столицата не са наред. Бях мокър до колената само и единствено защото нямаше плитчина никъде по тротоара. Булевард Васил Левски бе невъзможен за пресичане, само няколко високо скоростни автомобила успяваха да плуват през него уверено и пръскащи наличната вода от улицата по пешеходците. Тротоара пред Галерията за чуждестранно изкуство и около народното събрание бе като езеро – удобно място за всичката вода да се насъбере, а смелчаците да плуват ли плуват вътре. Мернаха се из мрежата и видеа за басейни в автобуси на градския транспорт, аз изглежда съм имал късмет и не попаднах на такова.

Неприятна картинка.  Странно е, защото съм бил тук и там и най-дълго се задържах в малък австрийски град, който е и за туристи и за студенти. Не изглежда като нещо голямо, не претендира и да е с хубави улици и т.н. Странното е, че нито есента, нито зимата беше проблем човек да се движи по тротоарите или колите да хвъркат по улиците. Нямаше много локви и определено нямаше опасности от удавяне. Колите пък дори когато натруа сняг нямаха проблеми с пътищата. Всичко опира до това как си направиш улиците и тротоарите. Ама що все при нас не се получава, а на запад си е добре уредено? Как тъй европейска столица е опасна за прекосяване при първия пороен дъжд и градския й транспорт изнемощява под, буквално, вълните на природната стихия?

Не е до строителството, а до нежеланието. Нежеланието веднъж за винаги едно нещо да се направи по европейски, източен или какъвто и да било образец и то да си е наред. Не може току-тъй иначе ще разбие целия план – винаги да се връщаме на едни и същи проблеми и да се преструваме, че те са решени, било то с ремонтче тук или обещание там.

You can find me on: Facebooklinkedinrssby feather
Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmailby feather

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>