Там не стъпвам до де не пукне пролет

По принцип се опитвам да не съм негативен и да пазя мнението си в допустимите граници на критичност.  Това не значи, че понякога не ми ида да напсувам дадена идея или събитие.

Първо неща е ясно – идеята винаги е добра, всичко зависи от изпълнението… или обратното. Ала както и да го погледнем да имаш негативно преживяване в киносалон заради самата поддръжка на мястото е някак си необикновено преживяване при сегашните условия. При наличието на всички възможни молове, кино сгради, читалища и т.н. е някак си неочаквано да замръзнеш гледайки филм. Е да ама се случва.

Повода беше документален филм 1989, който експлозивно се излъчи в няколко европейски града.  Не бях настроен да гледам филма, ала ми обясниха колко е значителен, заради събитията от въпросната година и разглежда точно предпоставките около събарянето на берлинската стена.

И така се озовах с приятелката си в Дома на киното, купихме билети, аз си полафих с двама души от Costa кафе. Заради някаква странна изтощеност и двамата се зарадвахме на това, че си взехме от стоплящата и енергизираща напитка.  И влязохме да гледаме филма… Преди да оплюя хубавото и смислено място, а именно Дома на киното, ще направя забележката, че правят много хубави прожекции, фестивали и в този случай имаха страхотна хрумка.

И седнахме си ние блажено да гледаме филм… да ама не. Първо помещението напомняше на хладилник и дори с няколко градуса по-студено от навън (може би не, ала аз якето не си го свалих и дори мръзнех с него до края на филма). По принцип ми харесва идеята някой да излезе и да каже няколко думи за материала, който се предстой да се гледа. Обаче 40 минути да отнеме това нещо и да се започне с около 50 след обявения час (било и то заради стрийминг) нещо не ме радва. Още по-малко когато отоплението в залата не работи.

Самият филм беше интересен, хубаво разказан и силно въздействаш, въпреки, че пренебрегваше много гледни точки и се съсредоточаваше само за ситуацията (най-вече политическата и хората във властта) в Унгария и отчасти Източна Германия. Всички останали страни и лица бяха на доста заден план и сякаш второстепенни участници в събитията от онова време, като се изключи Русия.

Филма благоприлично си свърши в 23 часа, което е неприличен час ако искаш да се прибереш не в идеалния център. Също така се реши, че не е нужно да светват лампите за искащите да си тръгнат. Все едно зрителите нямат причина да се размърдат от местата си след 2 часа и трийсет минути, защото предстой интересна стрийминг дискусия видиш ли. И все пак си тръгнахме след посещение на тоалетната поне от моя страна. И там беше по-топло от залата горе.  Другата изненада са променените спирки при лъвов мост. Нали след като си мръзнал в Дома на киното, после трябва да направиш и бързо притичване в студа и до градският транспорт в не топлата почти зимна нощ. Всъщност спирките са си където трябва… липсва обаче мястото за пешеходците. Това наистина ме ядоса. Покрай идващата зима изглежда столичната управа има дръзкото намерение да калява всички чакащи градският транспорт без минимална защита от вятър и дъжд. И то на абсурдно тесен тротоар. Евентуално са се наговорили с околните заведения и магазини пътниците на градският транспорт да чакат консумирайки я поничка, я баничка или до де оглеждат по някоя дрежка. Шегата на страна – новият гениален план за кръговото на Лъвов мост предвижда някакви 3 метра пространство за пешеходците при спирката на автобусите за Сточна гора.

За съжаление не съм доволен от Дома на киното и това място отпада за гледане на филми докато времето не се затопли отново. Мен лично ме изгубиха като посетител въпреки интересните си фестивали и страхотните си хрумки.

You can find me on: Facebooklinkedinrssby feather
Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmailby feather