За много години.

Ето че и новата година дойде, при кого чакана, при кого не, все пак дойде. Дали ни носи по-хубави неща не се знае. Това, което е сигурно, че не познах и снега започна да се топи преди да навали. Е не че някой го почисти. Ала защо да го правят от общината като дават възможност из цяла София да има ледени пързалки. Къде другаде ще може да си се плъзгаш метри по тротоара все едно си на състезание по бобслей? Също предвидливата община калява всекидневно уменията ни за издържане на студ, развиване на търпение и умения за позитивизъм, че идващото превозно средство ще има парно.

И понеже се забавих с тази си статийка и леда се поразтопи на повечето места. Което пък може да ни наведе на мисълта, че климата не е наред изобщо. Друго обаче прави силно впечатление, поне на мен, и това е новата реклама на Уницев… вярата в нулата. Мъжки приятен глас (нямам и идея чий е) ти обяснява как може да оправиш положението, да направиш така че да няма бездомни деца…, само и единствено пращайки пари чрез СМС… И то след събития като Българската коледа, благотворителни коледни концерти, предавания, които събират пари, Великденски кампании, постоянни телефони отворени линии приемащи дарения, не само с есемеси, ала на място и под всякаква форма. И още някой вярва, че със сексапилен глас по радиото може да убеди хората, че нулата е възможна? Толкова много предавания имаше и кампании, които събираха пари и тези пари не подобриха положението. Те го влошиха. Много по-удобно е в някои случай да си сирак – много отговорности са спестени, а държавата дава пари за приличен старт. И наистина талантливите и желаещите се справят. Не желаещите също си намират лесен път да пробият или забият в живота или някъде около него. Не не съм против това да се реши проблем в обществото или пък срещу децата в тези домове. Не ми харесва долната реклама врънкаща за нещо, което обществото не може да реши. Не можем и да решим проблема с малцинствата, корупцията в парламента и навсякъде другаде.

Би било много по-успешно да пращаме есемеси на фонд #motiviraipolitik. Така политиците ще видят, че ни е грижа за тях, че сме готови освен данъците си да им отделим и някой лев, за да работят за нас. Току виж се съвземат, почувстват се подкрепени и започнат да работят наистина целенасочено към решаването на проблемите, а не само по обсъждането им в телевизията. Помислете си колко време прекарват в студия народните представители и колко в парламентарната зала четейки вестник, имах предвид приемайки и обсъждайки необходими закони. Закони, които не се отменят или променят месеци по-късно, защото още при приемането им нещо не е наред с текста…

Е както и да е, да се върнем на това, че имаме нужда от отговорност в нас самите. Отговорност да работим за решаването на трудните теми от нашето ежедневие, не давайки пари, а поглеждайки дългосрочно, защото милиони левове няма да нулират корупцията, бездомието, безпаричието, ненавистта и отчуждеността на хората, както и още много неща. Според мен всичко идва от това какви хора ни управляват, а по-страшното е като се погледне в училищата.

Така че новата година, се надявам, че ни носи #podobroobrazovanie, #vuzpitaniuchenici и #otgovornipolitici. Ако не е така ще гласуваме вот на недоверие на тази година и преждевременно ще изберем 2016 с определените обещания от нейна страна и ще я назначим служебно по-ранно.

А ако времето ни изиграе лоша шега отново ще се върнем на това какво не им е наред на общините с чистенето на снега и защо безплатните ледени пързалки са вредни за пешеходците.

by

Обожавам зимата. Един от любимите ми сезони. Невероятно е когато навали сняг. Е да, студено е, ала е красиво, всичко е заснежено, бяло. Дори един път бях на Витоша на зимна разходка из големи преспи, тогава обувките ми се скъсаха, ала си заслужаваше всяка крачка в заснежения, планински, красив пейзаж.

Ала не и в града. По-специално като столичанин ще визирам София. Някъде втори ден след навалелия сняг отидох на работа… и беше ужасно. Валеше сняг, студ и никакво почистване на снега.  Разбира се защо да има? Поне не и за пешеходците. Колите са си добре. минава снегорина, хвърля снега на страна, което в повечето/всички случай е тротоара. И тук започва агонията на пешеходците… Колкото и да е красиво и хубаво… улицата е почистена, ама не и тротоара къде вървят пешеходци. Тук идва има един важен въпрос “Защо?”, “Защо изобщо да е почистен тротоара?”. Няма реална причина всъщност. Като се замислите си е много добре както си е в момента. Нещо е поизриничко леко отгоре. Има поне десет сантиметра сняг и лед отдолу. Ала какво толкова важно се движи по тротоара, за да е почистен до основи като улицата? По улицата се движат важни неща, като коли с по един човек вътре, понякога  повече. Много важно да им е изчистено до блясък.

А на тротоара нямаме толкова неща, които да се движат. Деца – е трябва да се каляват и да се забавляват… падайки, хлъзгайки се и движейки се бавно. Бавно се движат и пешеходците за работа. Е искате да ви е лесно? Никакъв шанс, ще се научим (мдам и аз работя) да ставаме 30 минути по-ранно и да се придвижваме в преспите, защото скоростта, с която снега вали и се почиства до дни ще са преспи. Другото имаме младежи и студенти. Е армията вече е доброволна така че това е тяхната тренировка, физ зарядка и обучение как да се справят в трудни условия. Освен студа трябва да се справят и с трудните условия по пътищата, а ако решат да се загубят в планината там ще им е като детска игра да прекосят каквито и да било препятствия. Друго не толкова важно движещо по тротоара са… майките с колички… Ето един повод човек да се замисли кога да си направи дете. Защото каквото и да било количка през зимата не е добра идея, поне не и в София. Майките ще се научат на планинг и може дори също да минат към програмата за каляване – носи бебе увито в зимни дрехи. Не проходим тротоар е ясно условия. Споменавайки “каквото и да било количка” се замислих за инвалидите и колко толерантни, грижовни и мислещи за всичко са българите, както често чувате по новините. Е от общината да речем не са.

Ала едно трябва да се признае на общината погрижила се е (част) от спирките да бъдат почистени. Това не може да им се отрече. Остров почистено пространство в белотата на града. Как ще стигне човек до спирката или от спирката до където и да било е друг въпрос, който общината не я касае. Общинските работници ползват коли. Няколко снимки да онегледа вчерашния си наблюдения и да се подкрепя с визуални факти. Дори няма да споменавам градския транспорт, разписанията (било то в сайта им или на таблата – и двете еднакво не верни). Знаем какво е. Та нека просто се насладим на зимата и да хръткаме (може и да има такава дума за звука) с усмивка в снега и да се надяваме да не тупнем някъде в препикания сняг.

by

Вече се по съвзех от конференция на AIESEC, на която бях доброволец или част от така нареченият кординаторски екип на конференция. Всъщност поглеждайки назад в доста неща съм влагал много енергия именно като доброволец без сигурно парично или материално възнаграждение. Направо без никакво да си призная.

Когато споделя какво правя често за без пари хората ми се възмущават и цъкат с език. Честно казано са прави. Ако получавах по лев за усилията, които влагах сигурно щях вече да имам няколко хиляди натрупани от подобни инициативи. Ала не парите са най-важното въпреки, че е хубаво да има възнаграждение. Обаче през последните години правейки доброволчески неща мога да ви кажа, че има далеч по-големи предимства от това просто да посетиш събитието безплатно.

Малко ще превъртя лентата преди да споделя предимствата на доброволчеството. Всичко започна на едно събитие за японска съвременна и традиционна култура – Анивенчър. Няколко години назад събитието се проведе в хотел Родина където едвам побираше посетителите, сред които и аз. Между отделните лекции и голямото шоу имаше убийствено чакане. При щандовете беше винаги пълно, направо претъпкано. И имахме поне час в чакане между разни неща. Поне бях със свежа компания в седнал на пода в един от коридорите. От тогава реших, че ще бъде по-добре дори събитието да не е добре организирано да помогна с каквото мога в доброволческия екип… И от там нататък спомените ми са съвсем преплетени.

На един Анивенчър, а и след него на всеки, слагах микрофони на косплеарите, отговарях за някакъв щанд, бях два пъти доброволец на Он!Фест и на Аниме!Он зоната в последствие, журирах кастинги и събитието Аниплей не веднъж, помагах за организирането на проекти, конференции, събития, обучения, тренинги в АИЕСЕК, тук-таме изкачах на събития като “Кариера България. Защо не?”, събитие на годината, някакви бизнес форуми като доброволец я на гардероб, я разнасящ столове и т.н. Честно казано вече ми е объркано кое кога беше и в каква последователност. Стигнах върха може би и като организатор на Анивенчър 2014 и по-точно отговарящ за лекциите, проектора и озвучението на косплеарите.

И все пак какво получава човек правейки това давайки своето време и енергия? Ами отговора е прост – всичко освен пари. Контакти, положителни емоции, знания, наблюдения на процеси, запознаване с култури, субкултури, тенденции, приятни разговори, полезно изкарано време. чувство за пълноценност.  Човек може да научи много неща от доброволчеството, особено ако е към определена организация. Разбира се дори да не е най-малкото, което ще получи е управление на времето си, комуникативни умения, запознанства с хора, които има интересни истории и информация за споделяне, контакти, които могат да помогнат за бъдещето развитие на човека или просто да го осведомят за новите тенденции в дадена сфера. И разбира се доброволчеството дава безплатен вход на събития с невероятни лектори и полезни обучения, както и… безплатно хапване и пийване.

Така че не зависимо, че не получавам нищо материално винаги бих отговорил, че усилията, умората и понякога нервите си заслужават. Без тези жертви, участия, доброволческо присъствие на разни места за сметка на времето си не бих имал информация за бизнеса, какво означава стартер и как се кандидатства за него, как се организират конференции, бизнес събития, обучения и фестивали. Тъй че бъдете доброволци – нищо няма да изгубите, а само ще спечелите.

by

Днес ми се случи едно от онези странни неща, които всъщност са напълно нормални за нашата държавица.

Качих се на 280 в слънчевия следобед на 09.08.2014 от Орлов Мост, където тротоара беше лятно разкопан за нови плочки. Две девойки качиха колелата си… и тогава се почна онова нещо, което наричаме абсурд.

Шофьора търси нещо няколко минути и след това отиде до момичетата размятайки някакъв лист и обяснявайки им да напуснат автобуса. С колелата си, защото било забранено да се возят с тях в обществения градски транспорт.  Дори един пътник, от общо десетината в цялото превозно средство, се възмути как пречели… Аз пък се възмутих от него.

Странно е, защото хвърчащия ксерокопиран лист не е закачен никъде на автобуса, нито на спирките…, а за да го покаже шофьора, трябва да се забави, да се разправя лично с пътниците и да съсипе деня на всички. По съм възмутен как така велосипедите почнаха да пречат изведнъж на градския транспорт, та на всичкото отгоре и в редките изключения когато са разрешени да трябва да се дупчи билетче.

Чудно ми е как така родителите с колички, ромите, просяците, бездомните, китаристите и т.н. с не по-малък и не по-багаж от този на колоездачите са добре дошли, дори не подлежат на дупчене на билет за допълнителния си товар или спътник?

Интересно ми е каква логика или мисъл е изведнъж превзела умовете на столичните чиновници, че им е хрумнала такава чудна идея. Вярно е, че колоездачите получиха почти чудесни и удобни алей за каране из града… ала това не означава, че не се уморяват и че от време на време не им трябва градски транспорт… Както беше преди. Има разстояния, които не могат да се вземат с колело, а и не на всякъде из София може да се лавира с него, нито пък е лесна задача да се придвижиш от квартал до квартал без помощта на… точно така градският транспорт.! Не разбирам, кое се е променило в привичките на хората от преди година, или пък в издържливостта им, да не говорим за “модерния и чуден” градски транспорт, който има столицата (изключение правят новите трамвай 1, 7 и 5). Съвсем леко може да извъртим поглед към другите страни, където велосипедите не са забранени и дори имат специални каиши, с които да се застопоряват.

По темата може много да се пише и спори, ще ви оставя да видите няколко линка и сами да си прецените дали има още една глупост изпълнена този път от столична община или това е необходима мярка, за да… ами и аз не знам за какво.

Забрана за велосипеди в градския транспорт?

http://www.mtb-bg.com/index.php/other/otherother/2766-other-2014-vitosha-buses-ban-2

http://economic.bg/news/29708/1/1/Bez-velosipedi-v-gradskiya-transport-v-Sofiya.html

by

Често са ме изненадвали хората, които са казвали, че вече са стари на 22 години. Всъщност в момента дори тенденцията е музикално-развлекателните продукции да натякват точно това – можеш да си купонджия на 22-23 години.  След това какво?! Стар и скучен?

Тази вечер както се поклащах в такт с невероятните класически изпълнения на живо се замислих, че не малко младежи са ми казвали, че на 25 едва ли не съм стар и дори съм създавал грешното впечатление на по-млад… Най-вероятно защото съм свежарка и забавен тип (надявам се). Хах, младоци, живеете в някакъв заблуден свят.

Няма да влизам в детайли как и защо се озовах в запазено сепаре в пиано бар на пъпа на София с по-възрастни от мен жени. Партито на което бях в петък срещу събота младите девойки не се раздаваха и на половина колкото тези дами, които са по-големи от обикновената ми компания, състояща се от 20-24 годишни младежи. Енергия има и в по-възрастните, които не само, че знаят как да се забавляват, ала го и правят със стил. На колко години са били няма да споменава, за да не засрамя познатите си. Ако някой иска детайли… е на живо може и да я получи. Няма да намерите толкова готини хора в евтините заведения. Готина компания от стилни жени с изтънчено и свежо чувство за хумор, може да се намерят на място където музиката е на ниво, живите изпълнители са невероятно добри и изпълнтелите знаят как да накарат аудиторията си да се забавлява. Евалата на хората, които прехвърлят младежките си години (според конкретни дефиниции младеж е човек до 30 години)  и знаят как да се забавляват. Много по-трудно е след определена възраст и с постоянна работа да намираш времето да излезеш и да се разтвориш с добра музика и приятна компания. Ала когато го направиш – го правиш от сърце, с желание и невероятно добро настроение. В заведението беше пълно и определено не всички бяха младички тъй да се каже. Ала от тях струеше не по-малко енергия и положително настроение от бъдещите вишисти по дискотеките в студенстки град.

Може би защото остарявам или пък бачкам с фиксирано гадно време и не се занимавам с твърде много глупости през седмицата, освен работата си -ще направя едно заключение. Не ме разпъвайте на кръст: Струва ми се, че работещите хора са много по-взискателни към това, което ще правят петък и събота вечер. Далеч повече време отделят да преценят нещата и да намерят подходяща компания. А когато стигнат до реализацията – не заради пари разбира се, а заради духа и желанието им – студентчетата от 1-4 курс “у Софийско университето” не мо`ат им стъпят на малкия пръст.

Не хвърляйте камъни по мен –  това е мнение, от което има изключения. Просто днес си прекарах страхотно, защото видях жени знаещи какво искат от вечерта и постигащи го без проблеми. За разлика от младите девойки, които се имат за голямата работа защото учат в дадено заведение или са си разрешили “лукса” да излязат на дискотека петък или събота вечер. Стил и енергия ви дели.

Та без да ми се обиждате мой познати – младоци, имате да учите много относно как да се забавлявате и да изглеждате яко когато опре до парти от по-възрастните…, добре де – по-опитните.

Аз поне се убедих и успокоих – след 26 години има живот и той не е по-малко интересен.

П.П. Мъже трябват ни уроци по танци, повечето сме (тук се изключвам най-любезно, въпреки, че понякога ми куцат стъпките) като дървени трупи ако ли не и по-лошо.

by

По случай празника на жената реших да постна нещо доста старо. То беше написано преди доста години, когато харесвах момичетата и ме вдъхновяваха така да се каже. 🙂

Та ето нещо от мен за всички дами на този празник.

Има нещо толкова красиво в огъня . Нещо толкова магнетично. Нещо романтично. Има нещо в него което те кара да го гледаш дълго. Поглъща те една хармония. Оставаш насаме с мислите и себе си. Толкова е приятно, красиво, хармонично и романтично. Сгрява сърцето и душата. Мисли най-различни минават през главата ти. Мислиш за толкова неща гледайки огъня. Сякаш безкрая се е събрал в момента. И неусетно потънал в мисли и блянове огъня е утихнал и студа е обгърнал отново околността. Но останало е спокойствието, спомена за дългия момент. Появило се е желанието да прегърнеш любимия. Да се сгушиш в топлата му прегръдка. Да му предадеш от своята топлина. И да останете така сгушени пред угасващия огън. Сгушени, пазещи не угасващия пламък на любовта.

Може би смисълът или потокът на живота е да се влюбиш, да изгубиш и да продължиш да търсиш.  Да работиш нещо, защото ти доставя удоволствие, а не защото печелиш много. Да намираш нови приятели и да се сближаваш  повече със старите. Да сбъднеш мечтите си или поне част от тях. Да минаваш по нови пътища и да преоткриваш света. Да не бъдеш просто сянка, а да направиш нещо значимо, ако не за света, за околните. Да бъдеш запомнен.

by