Повечето от нас, поне аз, работим по пет дена в седмицата, дори повече за някоя допълнителна десеттачка. Стремим се към усъвършенстване, развитие, забавление, конкурентно способност, управление на времето си, подобряване на комуникацията си с другите и още много неща, всеки поставя целта на работното си място или поне започвайки работата си. Ала в един момент бива хващан в капана – да работи под някого, да бъде пренебрегван, да му се обръща внимание на грешките, а не на успехите, да бъде потискан, да не вижда перспективите пред себе си и да се сблъсква с негативите в работата си. Като се изключат редките глупости на неправилно управление на ресурсите, демонтиране от началниците, глупави обяснения, стрес на работното място, негативни колеги и още много други, ставаме машини – работим, пътуваме от и за работа, ядем, спим и евентуално ако ни остане време успяваме да нахраним и душата си. Работата в един момент не е място където се развиваш, където научаваш нови неща и се чувстваш горд, че си направил нещо като хората, а е място където дебнеш почивчицата си, за да видиш приятни хора и до толкова изсмукан от работата си да се плъзнеш по нещо смислено, всъщност повече забавно и разведряващо с колегите.
Поздрави на всички работещи между 09:00 и 19:00 с един час почивка и много глупости на работното място.
Развивай те се, търсете предизвикателства, не умирайте на работното си място.

by