Напоследък отново нашумя темата за толерантността в нашия свят – по-точно на тази планета. Не че някой си говори за толерантност, а по-скоро се наблягам на какво не е хубаво да се прави заради религията и директно се осъждат едни или други. Визирам случая с атентата на крайни ислямисти срещу списанието “Шарли ебдо”. Няма да влизам в детайли колко са били убити и как. Гугъл може да сподели детайлите. Просто на няколко души им е прищракало и са хванали автоматите, защото няколко други души са се пошегували.
Причината – повече от тривиална – карикатура на историческа личност, която е изплагиатствала от една религия, подозакърпил е собствената си е имал тотално друга идея за изпълнението й от това, което се случва в момента. Поне едва ли си е представил заради него с автомати да убиват хора. Едва ли се е замислял и че ще има автомати да се прави такова нещо, ала все едно.
И всъщност нещата опират до това, защо сме такива? Или защо мюсюлманите са такива? Всъщност най-често те посягат към насилието щом бъдат засегнати на религиозна тематика. А има толкова неща, за които останалия свят може да ги осъди. Не става дума, че са различни от християнството, а че са тотално крайни и в противоречие още на пръв поглед с доста от религиите. Никоя религия няма техните ритуали, желание да крие жените си под забрала, да бяга в крайности и да тълкува думата “джихад” непременно като призив за отнемане на живот на друговерец. Това не значи, че си нямат своите странности, ала те не се натрапват на други.. освен когато някой християнин, католик, протестант не иска да завладее друга страна и използва вярата като средство за целите си.
И ако обаче разгледаме света на карикатурата ще видим, че много повече са закачките, осмиването на християнството и юдеизма. Обаче никой не хваща автомата и не стреля по тези хора, а приема с усмивка шегите (евентуално). Какви са причините за това? Чувство за хумор, несериозно отношение към собствената си религия, разбиране, че една шега не омаловажава религиозните възгледи на индивида? Личността разбира, че този акт на шегуване не отнема ни най-малко правото му да вярва в осмения символ, религиозния предмет. Разбира се дава му доводи да се почувства и някак си горд, че другия не разбира, това което той разбира и вижда. И най-накрая (прескачайки част от разсъжденията за етническа омраза, първични инстинкти, желание за власт, луди пророци/лидери) стигам до това, че всичко може би опира до личната гордост или гордостта, че религията ти е тази и никой не може и не бива да се занася с нея, защото се занася с теб. А занасят ли се с теб, значи трябва да им покажеш, че са сбъркали смъртоносно, буквално. И според мен не опираме до това, че някой се е пошегувал с нечий пророк – постоянно се шегуваме с Исус Христос и Бог, а има и много причини за това – а причината е гордостта на хората. Приемат лично, нещо което е общо, което е насочено към цялото. Мохамед се изобразява като арабин с чалма, роба и дълга брада и мустаци… такава каквато ни е представата за арабите и мюсюлманите като цяло. Не става дума за асоциацията с пророка на карикатурите, а със средно статистическия стереотип за арабите. Поне според мен. И от една обща шега това се превръща в частна обида, която се оправдава с религията и символите на нещо, което не е свещено, не е значимо за света, а е просто поредната религиозна глупост на един народ. Оправдание да бъдат такива каквито са – разбира се има и изключения.
Обаче има и друг въпрос – свободата на словото ни е ясна и че тя по никакъв начин не бива да се ограничава и забранява. Ала какво става когато използвайки свободата си систематично уронваш нечие самочувствие и подкопаваш сериозността на нещата, в които друг вярва и признава като нещо по-важно от живота си? Е този отговор получихме наскоро какво става, дано не получим отговор какво става при неразбиране на ясния намек, на някого, че не харесва как се изразяваш подронвайки религиозните му символи. Макар от “Шарли ебдо” се опитват да разберат къде е границата или пък искат да видят малко религиозна война във Франция. Забавно няма да е подходяща дума за ситуацията. Аз стискам палци от желанието за шегуване и осмиване на нещо да не се стъжни на цял свят.
И аз ще наблегна, че гугъл е чудесно място за вдъхновение и намиране на интересни неща. Линк към забавни картинки на религиозна тематика тук.
by 
