По случай празника на жената реших да постна нещо доста старо. То беше написано преди доста години, когато харесвах момичетата и ме вдъхновяваха така да се каже. 🙂

Та ето нещо от мен за всички дами на този празник.

Има нещо толкова красиво в огъня . Нещо толкова магнетично. Нещо романтично. Има нещо в него което те кара да го гледаш дълго. Поглъща те една хармония. Оставаш насаме с мислите и себе си. Толкова е приятно, красиво, хармонично и романтично. Сгрява сърцето и душата. Мисли най-различни минават през главата ти. Мислиш за толкова неща гледайки огъня. Сякаш безкрая се е събрал в момента. И неусетно потънал в мисли и блянове огъня е утихнал и студа е обгърнал отново околността. Но останало е спокойствието, спомена за дългия момент. Появило се е желанието да прегърнеш любимия. Да се сгушиш в топлата му прегръдка. Да му предадеш от своята топлина. И да останете така сгушени пред угасващия огън. Сгушени, пазещи не угасващия пламък на любовта.

Може би смисълът или потокът на живота е да се влюбиш, да изгубиш и да продължиш да търсиш.  Да работиш нещо, защото ти доставя удоволствие, а не защото печелиш много. Да намираш нови приятели и да се сближаваш  повече със старите. Да сбъднеш мечтите си или поне част от тях. Да минаваш по нови пътища и да преоткриваш света. Да не бъдеш просто сянка, а да направиш нещо значимо, ако не за света, за околните. Да бъдеш запомнен.

You can find me on: by
by