Често са ме изненадвали хората, които са казвали, че вече са стари на 22 години. Всъщност в момента дори тенденцията е музикално-развлекателните продукции да натякват точно това – можеш да си купонджия на 22-23 години.  След това какво?! Стар и скучен?

Тази вечер както се поклащах в такт с невероятните класически изпълнения на живо се замислих, че не малко младежи са ми казвали, че на 25 едва ли не съм стар и дори съм създавал грешното впечатление на по-млад… Най-вероятно защото съм свежарка и забавен тип (надявам се). Хах, младоци, живеете в някакъв заблуден свят.

Няма да влизам в детайли как и защо се озовах в запазено сепаре в пиано бар на пъпа на София с по-възрастни от мен жени. Партито на което бях в петък срещу събота младите девойки не се раздаваха и на половина колкото тези дами, които са по-големи от обикновената ми компания, състояща се от 20-24 годишни младежи. Енергия има и в по-възрастните, които не само, че знаят как да се забавляват, ала го и правят със стил. На колко години са били няма да споменава, за да не засрамя познатите си. Ако някой иска детайли… е на живо може и да я получи. Няма да намерите толкова готини хора в евтините заведения. Готина компания от стилни жени с изтънчено и свежо чувство за хумор, може да се намерят на място където музиката е на ниво, живите изпълнители са невероятно добри и изпълнтелите знаят как да накарат аудиторията си да се забавлява. Евалата на хората, които прехвърлят младежките си години (според конкретни дефиниции младеж е човек до 30 години)  и знаят как да се забавляват. Много по-трудно е след определена възраст и с постоянна работа да намираш времето да излезеш и да се разтвориш с добра музика и приятна компания. Ала когато го направиш – го правиш от сърце, с желание и невероятно добро настроение. В заведението беше пълно и определено не всички бяха младички тъй да се каже. Ала от тях струеше не по-малко енергия и положително настроение от бъдещите вишисти по дискотеките в студенстки град.

Може би защото остарявам или пък бачкам с фиксирано гадно време и не се занимавам с твърде много глупости през седмицата, освен работата си -ще направя едно заключение. Не ме разпъвайте на кръст: Струва ми се, че работещите хора са много по-взискателни към това, което ще правят петък и събота вечер. Далеч повече време отделят да преценят нещата и да намерят подходяща компания. А когато стигнат до реализацията – не заради пари разбира се, а заради духа и желанието им – студентчетата от 1-4 курс “у Софийско университето” не мо`ат им стъпят на малкия пръст.

Не хвърляйте камъни по мен –  това е мнение, от което има изключения. Просто днес си прекарах страхотно, защото видях жени знаещи какво искат от вечерта и постигащи го без проблеми. За разлика от младите девойки, които се имат за голямата работа защото учат в дадено заведение или са си разрешили “лукса” да излязат на дискотека петък или събота вечер. Стил и енергия ви дели.

Та без да ми се обиждате мой познати – младоци, имате да учите много относно как да се забавлявате и да изглеждате яко когато опре до парти от по-възрастните…, добре де – по-опитните.

Аз поне се убедих и успокоих – след 26 години има живот и той не е по-малко интересен.

П.П. Мъже трябват ни уроци по танци, повечето сме (тук се изключвам най-любезно, въпреки, че понякога ми куцат стъпките) като дървени трупи ако ли не и по-лошо.

You can find me on: by
by