Обожавам зимата. Един от любимите ми сезони. Невероятно е когато навали сняг. Е да, студено е, ала е красиво, всичко е заснежено, бяло. Дори един път бях на Витоша на зимна разходка из големи преспи, тогава обувките ми се скъсаха, ала си заслужаваше всяка крачка в заснежения, планински, красив пейзаж.
Ала не и в града. По-специално като столичанин ще визирам София. Някъде втори ден след навалелия сняг отидох на работа… и беше ужасно. Валеше сняг, студ и никакво почистване на снега. Разбира се защо да има? Поне не и за пешеходците. Колите са си добре. минава снегорина, хвърля снега на страна, което в повечето/всички случай е тротоара. И тук започва агонията на пешеходците… Колкото и да е красиво и хубаво… улицата е почистена, ама не и тротоара къде вървят пешеходци. Тук идва има един важен въпрос “Защо?”, “Защо изобщо да е почистен тротоара?”. Няма реална причина всъщност. Като се замислите си е много добре както си е в момента. Нещо е поизриничко леко отгоре. Има поне десет сантиметра сняг и лед отдолу. Ала какво толкова важно се движи по тротоара, за да е почистен до основи като улицата? По улицата се движат важни неща, като коли с по един човек вътре, понякога повече. Много важно да им е изчистено до блясък.
А на тротоара нямаме толкова неща, които да се движат. Деца – е трябва да се каляват и да се забавляват… падайки, хлъзгайки се и движейки се бавно. Бавно се движат и пешеходците за работа. Е искате да ви е лесно? Никакъв шанс, ще се научим (мдам и аз работя) да ставаме 30 минути по-ранно и да се придвижваме в преспите, защото скоростта, с която снега вали и се почиства до дни ще са преспи. Другото имаме младежи и студенти. Е армията вече е доброволна така че това е тяхната тренировка, физ зарядка и обучение как да се справят в трудни условия. Освен студа трябва да се справят и с трудните условия по пътищата, а ако решат да се загубят в планината там ще им е като детска игра да прекосят каквито и да било препятствия. Друго не толкова важно движещо по тротоара са… майките с колички… Ето един повод човек да се замисли кога да си направи дете. Защото каквото и да било количка през зимата не е добра идея, поне не и в София. Майките ще се научат на планинг и може дори също да минат към програмата за каляване – носи бебе увито в зимни дрехи. Не проходим тротоар е ясно условия. Споменавайки “каквото и да било количка” се замислих за инвалидите и колко толерантни, грижовни и мислещи за всичко са българите, както често чувате по новините. Е от общината да речем не са.
Ала едно трябва да се признае на общината погрижила се е (част) от спирките да бъдат почистени. Това не може да им се отрече. Остров почистено пространство в белотата на града. Как ще стигне човек до спирката или от спирката до където и да било е друг въпрос, който общината не я касае. Общинските работници ползват коли. Няколко снимки да онегледа вчерашния си наблюдения и да се подкрепя с визуални факти. Дори няма да споменавам градския транспорт, разписанията (било то в сайта им или на таблата – и двете еднакво не верни). Знаем какво е. Та нека просто се насладим на зимата и да хръткаме (може и да има такава дума за звука) с усмивка в снега и да се надяваме да не тупнем някъде в препикания сняг.
by 
by