Земята на Трийсете и едно кралства бе опустошена и изгорена. Един решителен щурм в пограничните земи бе донесъл славна победа на армадата от орки, троли и чеда на ада. Всички гранични войски бяха сразени от силите на злото. От там нататък само година бе нужна, за да бъде опожарен половината Алианс. Заедно със западната част от континента бе унищожена и Земята на Артур. Той не бе се събудил от петдесет годишния си сън, за да защити света. Крепостта му бе опожарена. Заедно със замъка и криптата, където спеше легендарният крал, бе унищожена. Но това не бе единственият удар по земята на Трийсете и едно кралства.

Джуджетата изгубиха почти всичките си села. Нашествието на Тъмните и армията от орки бе избутало ниските хора в пещерите. Бяха принудени да се изтеглят в най-дълбоките части. Елфите също претърпяха множество загуби. Всичките им битки бяха фатални. Множество от елфските лесове бяха изгорени и древните създания изгубиха домовете си. Заради това бяха изчезнали, тяхната липса ги превръщаше в символ на надежда. Много хора в бившия Алианс вярваха, че остроухите щяха да се върнат по-силни от всякога. Но още повече хора вярваха, че тези същества няма да се върнат никога.

Пустините племена изгубиха убежищата си в пустинята. Твърде много от тях умряха в битки със злото. Особените, въпреки, че бяха най-силните създания, владеещи магии, също бяха избити от бързите и безпощадни атака ни мрака. Малцина се измъкнаха от Златните лъвове. Те организираха най-голямата магическа битка, правена някога срещу силите на злото и не я спечелиха. Бяха унищожени всички магически създания, застанали на страната на доброто.

Черните крале се покриха повече от когато и да било преди. И магьосниците вече не се виждаха никъде из трийсете и едно кралства.

Магисите също бяха подложени на гонения. Атик, града на жените боравещи с магия, бе сравнен със земята, а те се разбягаха във всички посоки. Макар и да се събираха на малки групички не представляваха заплаха за Властелина на мрака и неговата нова империя. Светът потъваше в мрак. Нямаше нито жени, нито  мъже магьосници, които да помогнат за спасяването на света.

А къде бяха героите? Мъртви. Избягали. Всички те си бяха отишли.

Великият магьосник Дрейган бе мъртъв. Никога нямаше да се върне. Той не бе умрял в битка. Почина заради разбито сърце. Жена му бе го напуснала, когато бе разбрала, че той няма да остарее като нея. Неговото безсмъртие бе и проклятие. Когато тя започна да вижда бели коси в косата си, а той не се променяше, дори лицето не му се сбръчкваше, тя разбра, че няма бъдеще с него. Напусна го. Старият магьосник разбра, че желанието му за живот го напуска. Отново се върна в замъка си и умря самотен. Погребението му бе красиво, но помрачено от победата на злото.

Кирил също бе умрял. Загина в битка при опит да помогне на хорсрайдърите в битката срещу конницата от тъмни, троли и наемници. Бронята не го предпази от съкрушителен удар в тялото. Магическата й сила си отиде заедно с душата на Кирил. Тя стана символ за рицарите. Чест и доблест, храброст и разум и още добродетели бе притежавал господаря на бронята.

Феб, великият елфски пълководец бе умрял от ръката на наемен убиец. Бе последвала тежка разплата, но тя не бе върнала великия войн от гроба. Тялото му положиха в града на героите – Драразас. До неговото тяло бе положено и тялото на краля на Хоуплиан.

Прил също бе срещнал съдбата си. Сам се бе изправил срещу Златните лъвове и успя да убие двама от тях преди самия Властелин на мрака да се появи и да използва цялата си мощ, за да убие черния крал.

Аркизара също умря при тайнствени обстоятелства. За смъртта на хилядолетната магиси нямаше никакви сведения, но бе ясно, че сянката бе изиграла своята роля.

Арес бе напуснал този свят. Никой не знаеше къде е. Носеше  се слух, че е отишъл да увеличи силата и владенията си. Дори и след като бе получил власт над целия Алианс, могъщият човек бе поискал още оставайки това, което имаше. Когато тролите бяха превзели света, хората почнаха да мислят за Арес, като за елф – същество, което щеше да се появи някой ден, за да спаси хората, но това нямаше да се случи, така както и елфите нямаше да се върнат.

Още много герои умряха. Всички бяха погубени по един или друг начин от злото. Надежда вече не съществуваше в земята на Трийсете и едно кралства. Любовта, състраданието, грижа за ближния, приятелството и всички останали добродетели вече не съществуваха като думи в речниците на хората. Всички човешки същества, които не бяха повели битки за свободата си, живееха в страх от създанията на злото. Бунтовете се смазваха с небивала жестокост, за да се сплаши населението.  Нямаше град в който да няма троли, орки, тъмни, наемници и слуги на Властелина на мрака.

Надежда нямаше за този свят. Злото бе победило, най-накрая. Инвазията на Тъмните бе продължила и в съседния, южен континент, под ръководството на двама Златни лъвове. Светът бе потънал в мъгла. Слънцето вече не топлеше. Реколтата ставаше все по-бедна и по-бедна. Властта бе в ръцете на хората най-близки на злите магьосници. Всички кралски семейства бяха избити, само малцина успяха да се измъкнат, но не потърсиха своите права. Само трима крале се опитаха да направят нещо за народа си. Макар и обединени двама от тях бързо бяха намерени от сенките и убити безпощадно. Третия също бе намерен от нинджите на злото и задържан, за да бъде екзекутиран публично. Народа губеше вяра, а времената, в който по земята са крачели рицари, крале и честни търговци, бяха просто мит. Вече никой не вярваше в избавлението. Злото бе победило.

Но надежда имаше.

Градът, в който имаше статуи от злато на всички герои и велики личности, като крале и кралици и велики управници, все още се държеше. Драразас бе устоял на всички нападения. Всъщност злото не успя да нападне великия град. Армийте на злото бяха спрени сякаш от невидима сила. Те не искаха да нападнат, сякаш всички богове бяха изградили стена пред армадата от грозни и зли същества. Дори Златните лъвове не успяха да унищожат древния град с магиите си. Техните заклинания просто не действаха. Обсадата бе вдигната. И тъй като в града извираше река хората не страдаха от жажда. Драразас бе направо грамаден и в него имаше и градини. А и вдигането на обсадата позволи на съществата от града да ползват и околията за отглеждане на различни култури.

Също така бе известно, че царството на фейте също бе непокътнато и скрито от очите на всички живи същества. Още едно място превърнало се в легенда и символ на надежда за живите същества.

По-смелите хора вярваха, че все още някъде из този поробен свят имаше жив монарх готов да седне на трона. Повечето вярваха, че “наследница на рода траянски, слугите на злото ще прогони, кралствата ще обедини и на трона ще седне, обединила света, ще властва над него”, предсказание изречено в първете дни от началото на новата империя.

Имаше хора, които се бяха посветили на търсенето на принцесата. Никой до сега не бе я открил. Но повечето вярваха, че търсенето им ще бъде наградено с успех. Това създаваше проблеми на Властелина на мрака. Бунтове имаше въпреки, че по-скоро бяха известни като “еднодноседмични възстания”. Краткоста им се дължеше на бързината на сенките. Нинджите на злото откриваха бунтовниците и с безпощадно убиваха бунтуващите се.

Но това което крепеше светът бе Предсказанието: “Наследница на рода траянски, слугите на злото ще прогони, кралствата ще обедини и на трона ще седне, обединила света, ще властва над него”.

Глава 1

 

Мъжът изгаси цигарата си. Слънцето изгряваше. Червеникава светлина огря горската поляна. Бартеризон Балтерин знаеше, че летния ден няма да му донесе нищо хубаво. На дневна светлина преследвачите му щяха да го открият по-лесно. Високия мъж живееше извън новия ред и закон. Човек враг на Тъмните и убиец на благородниците служещи на Златните лъвове.

Небръснатият от около седмица войн огледа гористия терен. Той бе спрял късно вечерта за да си почине при порутена ферма. Плаща му се развя при полъха на студения вятър. Инстинктивно хвана дръжката на меча си. Две фигури се появиха в сенките на дърветата. Нощтни стражи. Хората често ги бъркаха с Чеда на ада. Тежка въздишка се отрони от Бартеризон. Слънцето бе изгряло и те нямаше да го гонят. Обаче скоро Сенките щяха да го открият благодарение на нощтните ездачи. Трябваше да върви. Взе раницата си, от която се подаваше един скорострел. Оръжие приличащо на арбалет, обаче с пълнител от двайсет стрели, който можеше да изстреля без да презареди. Това оръжие бе станало все по-използвано през годините и истинските стрелци просто бяха станали рядкост. В раницата имаше още запас от храна, резервни дрехи и една карта на новата империя, както и два пълнителия за скорострела. Чернокосият мъж тръгна между дърветата с широка крачка. Зелените му очи оглеждаха терена. Изведнъж нещо профуча между дърветата. Някакви сенки бързо се придвижваха в гората. Бартеризон намести раницата си. След малко излезе на малка полянка и секунда по-късно се оказа обграден от сенки. Всичките мъже носеха черни дрехи и маски на лицата си. Имаха червени пояси със затъкнати в тях ножове. На главите си носеха сламени шапки и също така черни къси пелерини.

You can find me on: by
by